Искам да бъда дете
да не зная какво е Любовта...
С куклите да си играя,
да не мисля за други неща.
В леглото да заспивам спокойно, с мече под ръка,
отколкото да мисля, че пак съм разбила сърца.
За миг да бъда дете,
да си спомня игрите на двора,
одрасканите мръсни колене
и приятелите, дето ми бяха опора.
Сега със разбито сърце,
си спомням колко хубаво ми беше,
когато бях дете...
Но уви, бях дете
и все още се чувствам дете,
защото детската любов е чиста и тя с детето расте.
П.С. : Като 2-ра изява за поезия на мен ми харесва как се е получило, на вас оставям да прецените и да критикувате, дали нещо му липсва.
© Вени Радоилова All rights reserved.