Jul 15, 2007, 11:10 AM

Искам да ми бъде простено, за да заспя спокойно...

1.1K 0 5

Когато денят
пропада
в очите на
болно дете
и сълзите му
стичат се -
надолу, към ада,
тогава разбирам -
надеждата страда
от недоспиване,
че всеки я носи
към своята клада,
а тя умира
във всяко чуждо
... умиране
Обичта се измерва
в броя на
прошките,
дадени
в правилно време.
Някои не дочакват
изсушената напукана
... старост
Годините дават
повече,
отколкото вземат.
Детето не плаче...
ходи в градина
с нарове
и виждайки
мъртъв гълъб
в тревата,
възкликва:
"И мен ли няма да има
кой да ме погребе?"
Новият ден
не е нов
и се свлича
по клепките
на едно остаряло дете,
което в сетен час
не страда,
защото успяло е
мъртва птица
... да погребе

      ...

Годините...
дават повече,
отколкото вземат.
Надеждата умира
в чуждо умиране,
а прошката показва
колко обичта е
по-различна от
едно: "Обичам те."

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирослава Грозданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...