Искам да съм гола до сърце –
там каквото имам – да се вижда,
в старата ми ризка на каре
вятър и вълни да заприиждат –
в нея стихна не един прибой,
всичко помни тънката ми дрешка –
колко пъти си е тръгвал той,
но и колко пъти ме е срещал.
Затова съм гола до сърце.
Риза имам – не да ми завиждат,
а да дам от нея по парче
и на най-далечни, и на ближни.
Пълна е със слънце и с море –
сол за сто живота е попила.
Аз и по сърце съм си добре –
там каквото имам съм си скрила.
Тихо, че морето в мене спи –
искам точно той да го събуди.
До тогава – морски широти
ще сънувам – също като лудите.
© Галена Воротинцева All rights reserved.