Искам да вярвам
Искам да вярвам
От вейка млада, вятър крила неведнъж,
откъсва бавно листи този кротък дъжд.
И няма вече шепот, блик и танц, дъга.
Преливат спомен в корен жълтите листа.
И нищо тук не свършва бързо, като с нож,
узрява нещо ново – леко, ден и нощ.
От жълъд дъб израства бавно и сега
набъбват силни пъпки в старата гора.
Защо, тогава, ние – част от този свят,
тъжим, когато явно миг след миг летят?
През нас минава всичко, няма бент и бряг,
а светлото ни става с по-наситен цвят...
От вейка млада, вятър крила неведнъж,
откъсва бавно листи този кротък дъжд.
И няма вече шепот, блик и танц, дъга.
Преливат спомен в корен жълтите листа.
И нищо тук не свършва бързо, като с нож,
узрява нещо ново – леко, ден и нощ.
От жълъд дъб израства бавно и сега
набъбват силни пъпки в старата гора.
Защо, тогава, ние – част от този свят,
тъжим, когато явно миг след миг летят?
През нас минава всичко, няма бент и бряг,
а светлото ни става с по-наситен цвят...
© Доли All rights reserved.
