Искам нещо да напиша
Сядам с лист и химикал
Човек докато още диша
Живота свой не е предал
А всеки ред излива се от мене
И тръгва от душата ми сама
Поезия нежна в мене стене
И иска да не тъне в тъма
А музата е мойто вдъхновение
И всеки стих е нежен знам
Че всеки път когато ме обземе
Аз искам част от мене да ви дам
© Йоана Йосифова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
