Искам, но не мога... да съм с теб

Apr 6, 2012, 8:12 PM

Poetry » Love

783 0 2

Посветено на Н. и М.

Тя пиеше от чашата си бавно

и стискаше билет в ръка.

Със него беше я поканил

мъжът от вчерашния бал.

И после чашата се счупи,

а виното остана на петно

и тя реши, че ще опита!

Отпусна се на дървения стол.

Стана и полека се облече

с черна рокля... с розовия шал.

Косите си прилежно сплете.

Тръгна към Софийския фонтан.

Имаше кутия до фонтана

с бледо розови стени

и писмо със тъжен надпис

за нейните добри очи...

Той нямаше дори да дойде,

в кутията му имаше цветя

и казваше, че срещата е грешка.

Той имаше съпруга и деца.

Понякога съдбата е мръсница,

облечена с прозрачен цвят,

и с нейната загадъчна усмивка

тя мами и те прави сляп.

Please sign in with your account so you can comment and vote.