Разкажи ми приказка, татко.
Нищо, че съм голям.
Твоите приказки сладки
още от детството знам.
Искам с гласа си магичен
да ми стопираш дъха.
Толкова много обичам
и да ме галиш с ръка.
А е нима невъзможно ?
Аз съм ти вечно дете.
Искам глава да положа
и да те слушам с сърце.
Тихи са моите нощи.
Спомени само шумят.
Искам аз приказки още.
Силен съм с тях и богат.
Само часовникът трака
знаещ, че няма назад.
Няма да кажа, че плаках.
Да съм голям ме е страх.
© Валентин Йорданов All rights reserved.