Искам си коледния подарък
Всяка нощ си повтарям:
"Утре ще е Коледа.
Ще си направя подарък
от хиляди щастливи усмивки!"
Събуждам се рано,
напето поемам
и още пред вкъщи
с болка съзирам
как в кофата рови ми някой
къшей хляб сух да намери.
Поглеждам виновно,
а той ми се звери,
с беззъба усмивка отвръща.
Надига кофичка мляко,
сякаш се пери...
Горкият човечец!
Две сестрички рано треперят
пред денонощния свити,
надянали чужди обувки подвити,
ръчички протягат
пред минувачи случайни.
Виждам усмивки,
да, но нетрайни.
Тъй докато стигна
до работното място,
все се препъвам
сред нищетата.
Преди деня да започне отново
презирам нещата
и се отказвам
да търся своя подарък...
Но утре ще е Коледа
и може би
ще си направя подарък
от хиляди щастливи усмивки!?© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.