Вяра (Христина Стоянова) Вяра (Христина Стоянова)
13
Jul 19, 2007, 10:29 PM

искам те...

  Poetry
1.1K 0 7
Искам те... толкова силно,
                              толкова нежно...
Чувствам те - в мен се отпускаш -
                                    тих, безметежен...
Очи затварям и те виждам,
          ръка протягам и тишината  с вик...
                                       пронизвам...
Пред мен е цялата Вселена -
               за миг е спряло времето дори -
косите ми -
                  гърдите ти пленили -
душата ми -
                    във твоите мечти...
Сега съм твоя -
                      цяла и със воля -
сега съм само...  
   мъничка сълза...                                                                                                               
Едва отронила се -
                    по неволя -
но съхранена  в мен... и...
                            любовта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Стоянова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0