Jul 23, 2008, 10:10 PM

Искам те

  Poetry » Other
982 0 8
Хиляди истини в пътя измислен
търсят докосване твое.
Зная, че има те. Знаеш, че искам
ти, ти да си моя.
В тихите улици вечер се блъскат
хора, коли и тревога.
Как да повярвам, че ме обичаш.
Чакам те, плача и моля.
Двама със тебе сме всичкото цяло -
спомени, грях и надежди.
Прашен е въздухът, в минало бяло
спират се нашите срещи.
Жълти таксита и тъмни площади -
сенки размити във мрака.
Вдигам наздравица с нашата младост -
пия и знаеш, че чакам.
Връщаш се вечер, умора събличаш
и ме поглеждаш с усмивка.
Има ни, плачем и се обичаме -
искам те, искам те, искам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Цанов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...