Jan 14, 2011, 3:49 PM

Искам те сега 

  Poetry » Love
3360 1 20

Искам те сега

 

Ти си сгушена в мен - като утринен вятър в топола
и разлистваш смутено душата ми - клон подир клон
и по мислите слизаш дълбоко, дълбоко - надолу
и във птиче гнездо - там отляво - намираш подслон.

В нас разцъфват пак чувства - цветове от любов недопита
и ухаят в ума ни - натежали от люляков мед,
насъбран на годините сякаш - в медоносната пита
и разтапящ в душите ранени и последния лед.

И не искам от мен пак да хукнеш далеч, като вятър.
Да те гоня със облаци тъмни и с талази от дъжд.
Ако трябва ще бъда пак - дрипава кукла в театър,
но те искам с Вселената - днес и сега - наведнъж...

© Чавдар All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??