Искам те сега
Искам те сега
Ти си сгушена в мен - като утринен вятър в топола
и разлистваш смутено душата ми - клон подир клон
и по мислите слизаш дълбоко, дълбоко - надолу
и във птиче гнездо - там отляво - намираш подслон.
В нас разцъфват пак чувства - цветове от любов недопита
и ухаят в ума ни - натежали от люляков мед,
насъбран на годините сякаш - в медоносната пита
и разтапящ в душите ранени и последния лед.
И не искам от мен пак да хукнеш далеч, като вятър.
Да те гоня със облаци тъмни и с талази от дъжд.
Ако трябва ще бъда пак - дрипава кукла в театър,
но те искам с Вселената - днес и сега - наведнъж...
© Чавдар All rights reserved.
Има толкова нежност,яснота и (красива) болка.... Браво! 
