За теб пребродих сто
вселени;
сред Космоса издирвах
твоя лик.
На любов в жарава бяхме все пленени,
затворени в един еуфоричен миг.
За теб приех прокобата на слепия-
ослепявах, щом съзирах те пред мен:
беззвучно, кралско привидение,
родено, за да бъде само с
мен...
След теб аз бродех през ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up