Искам времето да спре
За теб пребродих сто
вселени;
сред Космоса издирвах
твоя лик.
На любов в жарава бяхме все пленени,
затворени в един еуфоричен миг.
За теб приех прокобата на слепия-
ослепявах, щом съзирах те пред мен:
беззвучно, кралско привидение,
родено, за да бъде само с
мен...
След теб аз бродех през
гори и океани,
следвана от бурната си
страст.
Сключихме в обета свойте длани
и времето замръзна
зарад нас.
Единствено копнея да те чуя
как с песен обръщаш се
към мен.
И с нежността на водна струя
този миг да спре поне за век.
© F. G. R. All rights reserved.
