Feb 4, 2009, 8:38 PM  

Детето на лъва

  Poetry
1.2K 1 0

Искам вселена
от малки неща,
поляни слънца...
потоци от мляко,
потекли в небе
от нескрити надежди.
Искам вселена,
излята във детските шепи
и вятърна песен
на дружни сърца.
Искам вселена
с цвят светлина
над мен да се пръсне...
да свети... да свети...
на милиони парчета
за нова надежда
в по-нова земя...
Искам вселена
от малко неща,
от малки галактики
и по-дребнички хора,
искам вселена,
подай ми ръка
да очертаем с крила на обич простора...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ВЕСЕЛИНА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...