Искаш ли да видиш как изглеждам като плача?
Искаш ли да видиш как изглеждам като плача?
Гримът остава по мократа възглавница...
Очите сякаш на слепец са - празни, болни, зачервени...
От много желаещи да видят плача ми уморени...
Онези светкавици в тях като съм щастлива
и перления блясък, когато съм влюбена - няма ги.
Наместо тях - мъгли от тъжни мисли,
сломени мечти и напразни илюзии...
Не можеш да се видиш в тях дори ти!
Когато плачат, моите очи
са единствено себе си, посланици на сърцето ми.
Когато плача, сълзите се стичат кротко и безмълвно
или задавят думите ми, обливат ги като реки...
И спасителни пояси са отново нечии лъжи,
че "всичко ще се оправи".
В този свят, където можеш да вярваш само на себе си,
моите наивни очи раждат само сълзи...
А отвън се ронят жълто-кафяви листа, плачът на есента...
Паля свещ и горещо се моля на Бога -
нека се преродя в сезон, нека бъда есен!
Вечната, красивата тъга!
За да разбереш как изглеждам като плача...
Защото аз пред теб - никога, нито сълза!
© Таня Атанасова All rights reserved.
