Искате ли да ви кажа?
Искате ли да ви кажа?
Искате ли да ви кажа как
небето безвъзвратно ослепя
и потънало във своя мрак,
над човеците да бди то спря?
То само избоде си очите,
да не вижда калните съдби
и сакатия инстинкт в душите,
на удавените във пари.
Искате ли тук да ви разкажа
за звездите, що са глухи?
И с това отново да докажа,
тотала на човешката разруха.
Те са чули как проклина
майка първородният си син
и дъхът последен на мнозина,
паднали в борбата на един.
Висините нямат глас,
неми винаги били са.
Не споделят те със нас
как историята ни протича.
Как човекът роб се ражда
и във търсене на свобода,
своите убива и прегазва,
цар за другите се назова.
© Екатерина Банска All rights reserved.
