Искрена изповед

Обичам те, живот, обичах те вчера,
обичам те днес, ще те обичам и утре.
Знай, каквото и в съдбата ми да става,
аз отново и отново ще се изправям
непобедима и бяла и няма никога
да ме обезвери горчивото на земния ти ад.
Като безсмъртен бял Феникс вълшебно
ще възкръсвам пак и пак. Повярвай,
ти няма да ме победиш, с отровни калени
интриги на хора злобни и фалшиви,
с души двулични, завистливи,
нито с илюзии несбъднати дори
или пък с разплакани мечти.
С какво ще ме уплашиш, ти живот,

с рани от коварно, грозно предателство,
с истината лицемерна на едно
злонамерено, ехидно ласкателство,
с подлото равнодушие на
глухо самовлюбено безличие, или
с острите нокти на нечие суетно
комплексирано величие, или пък
с високомерното его на едно сляпо
и нямо безразличие? Не, не ме е страх
от теб, оглеждам се и в бялото
и в черното на суетното житейско
огледало и преоткривам отново
истината в безлични, сюрреалистични
бездарни сценарии и в банални
псевдоактуални, суетно комични,
ретроаналитични сериали Повярвай,
аз преосмислих те във всичко
и сама избрах да те обичам
такъв, какъвто си живо и дръзката ми
светла вяра в тебе никога да не умре,

а молитвата ми бяла да е винаги с волни,
непобедими криле. Да, наясно съм
с горчивото на ада земен, не отричам,
но вярвам искрено и безвъзмездно в меда
сладък на земния рай, затова без страх
винаги ще сричам, до последния си дъх,
до гроб: "Независимо от всичко, аз пак
обичам те, живот!" Ще се уплаша само и
единствено тогава, ако вместо в олтара бял,
покорно примирена, коленича в локва черна кал.