Feb 27, 2018, 8:56 AM

Искри в росата

  Poetry
1.8K 7 15

Нощите...
В нощи безсънни
по жарава стъпвам.
Буйни огньове във мене горят.
И огън съм цялата.
С необуздания вятър лудо танцувам.
Стихийни обятия...
И диви.
И нежни.
Покоряват ме.

В утрините...
В топли
изгряващи

и чувствени утрини,
къпя се в хладна и тиха роса...
Изгревът нежно докосва ме –
с мелодия дивна изпълва ме цяла.
В сладък унес заспивам.
Душата ми в полет с птиците пее.

Дните ми...
Дни, натежали

от зряла обич и желания.
Слънчеви лодки изплитат,
с ароматни весла от цветя ги накичват
и по водата на тиха река ги понасят.

Моите вечери...
Във вечери лунни
тих шепот на тръпнещи устни
владее ме нежно и трепетно.
Във вихър омаен понася ме някъде –
сред неизречени думи,
в очакване чудно стаени...

 

╰✿Sunny EL✿╮
     21.12.2015г.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Sunny All rights reserved.

Comments

Comments

  • 🌺Благодаря ти, многоцветно момиче!
    🌺Благодаря от сърце, Таничка!
  • Браво!
    Пропуснала съм толкова нежно и красиво стихотворение!
  • Прибирам в любими и те поздравявам за чудния стих, наситен с дълбоки емоции!
  • 🌻 Албенка, благодаря ти от сърце
    за твоя отзив, който за мен е радост и топлинка!
  • Много нежен, съкровен стих! Поздравявам те, Съни!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...