Истина
Страх, мрак, тишина...
Тих плач на дете, пропълзяващ из мрака.
Кървава следа, която никъде не води.
Мечти, убити отдавна
и дете, живяло някога, но не и сега.
Страх - черен, тъжен, погубващ...
Самота, изпъваща дяволската тищина.
Мрак - сякаш от ада дошъл.
И обич, по детски чиста,
от някой изпратена в нищото.
Мрачна стая, заключена от паяжини,
от глупава вярност покарали.
И пак мрак, и пак страх,
да не повярваш отново,
да не обикнеш, да не потънеш.
Мрак - толкова черен, че чак те боли!
Страх - толкова искрен и толкова глупав!
Любов - толкова истинска и коварно измамна,
и несбъднати мечти, никому ненужни.
Тишина - дори детският плач се изгуби във нея.
Бягаш от тях, но те вече са в тебе,
а страхът те заключи във себе си!
И онзи кошмар, да не бъдеш
пратен отново в студения мрак,
всяка нощ властва в съня ти.
Страх, да не видиш отново истината...
Тази, най-жестоката истина,
че всъщност всичко е лъжа!
© Илияна Стефанова All rights reserved.
