Jan 18, 2009, 9:11 PM

Истина

  Poetry » Love
791 0 1
Да търся любов желание нямах,
и не исках да страдам отново,
в собствен свят си живеех,
заключен от всякаква злоба.
Прекарвах дните самотно,
забравила що е любов,
и молех се единствено само
и аз да стана част от този живот!
Не вярвах, че има нещо такова,
завладяващо безмълвно ума ти,
не вярвах и за себе си даже,
че ще прекарваш със мене деня си!
Тогава те срещнах и повярвах,
че и тази любов съществува,
повярвах и в това даже, че
не всяка любов се купува!
Сега любовта ти е моя
и мойта любов е заключена в теб!
Обичам те истински и не на шега.
Обичаш ме лудо, да, това е самата истина!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...