Истина
Ще съм твоя, дори и да ида на друга планета.
Ще съм твоя, дори и еони все тъй да мълчиш.
Ще съм твоя, дори да забравя цвета на небето.
Ще съм твоя, дори и с години у мен да вали.
Чувам в пулса си твойте умислени, шарещи стъпки.
И просторите в мен се смрачават от твойта тревога.
Ти не вярваш, в очите ти страх на ледунки се мръщи.
Не разбираш, че друга да бъда аз просто не мога.
Ти си думите, дето изпълват у мен редовете.
Тебе чаках, намерих, изплаках и дълго ще помня.
И заслушан в дъха на вълните, нима ветровете
не споделят със теб тази същата тайна огромна?...
Аз не вярвам, че другаде тъй ще си чакан и искан,
аз не вярвам, че другаде тъй ще е топло, сплотено.
Само ми го кажи, ще получиш наистина всичко.
Само ме потърси, ще разцъфна за тебе.
