Истина ли е
ИСТИНА ЛИ Е...?
Не съм разбрала колко мъртва съм била,
докато не оживях отново...
Не съм живяла досега така,
че да обичам толкова един човек.
И той да бъде слънце и луна,
и въздух, и вода, и всичко...
Да бъде толкова голям... и малък,
че да го побирам във душата си.
Да бъде моята любов, и моята надежда,
и моята тъга, и моята усмивка.
Не съм живяла досега... без него,
сега съм АЗ истинска за истинския.
Не съм разбрала досега колко е красив животът,
защото той не присъствал в него.
Сега е тук, и там, навсякъде,
където ме водят краката,
навсякъде, където ме водят очите,
навсякъде, където ме води сърцето!
Тук е! В мен е!
Истина ли е...? Съдба е!
© Оксана Молер All rights reserved.
Всички сме за първия вариант. 
