Sep 2, 2011, 5:22 PM

Истината...

  Poetry » Love
615 0 3


 

Времето отлита

 бързо покрай нас.

Не можем и да кажем

истината на глас.

Всичко ние таим

вътре, надълбоко пак,

и се опитаме да изгорим

този тъмен и самотен мрак.

Не ще успеем ний сами,

но помощ и не искаме, нали?

Всеки затворил се е

в себе си сега,

не иска да чува другите,

а само своята душа.

В такива времена,

на измяна и тъга,

не знам какво да кажа,

за да успея да ти докажа,

че имам нужда от теб сега,

имам нужда от твойта топлина.

Ще намеря начин, разбери!

Ще те накарам да видиш ти!

Истината ще се узнае,

тогава може би

и любовта ни ще признае.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ЛениДЛ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...