Истината
Баба Меца се събуди
тръгна, но се позагуби
в горичката прекрасна
много тя се позахласна.
Гъби дири за закуска
но гората не я пуска.
Да намери пътят верен
позапита облак черен
Облакът я изненада
много истина не каза
и обърка я нарочно,
за да не е съвсем точно.
Баба Меца се забави,
но сама се пооправи
и след лутане обратно
се прибра акуратно.
Вдигна поглед към небето
и изгледа го напето
и се кара с него вече
но от доста отдалече
и му каза с остър тон,
че има такъв закон
истината да се казва
иначе ще се наказва!
И поуката каква е
вече всеки чу и знае
истината си кажи
и никога не лъжи…
