May 16, 2009, 9:06 PM

Истината се събужда...

  Poetry » Other
970 1 17

Мечтите - нестинарки боси

по въглени от спомени танцуват.

Прегръщат се без отговор въпроси

и светли мисли се целуват.

 

Щурчетата - надежди нежно свирят

и вярата е в пълнолуние.

Реки от чувства тихичко извират

и истината се събужда...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселка Стойнева All rights reserved.

Comments

Comments

  • жалкото на този сайт е как трудно могат да се намерят стойностни стихове като този след период от време....сякаш думите избледняват в маранята на деня или като перли падат на дъното на морето

    поздравления, супер е
  • Прекрасен стих!
    Добре дошла Веси, имаш ме като приятел!
  • Идеално!!!
    Прегръщай чувствата си с топлина и се пречиствай.На свобода в полет с вълшебно вълнение-дишай...
  • Пак съм тук... и пак ще кажа: ВЕЛИКОЛЕПНО!!!
    Прегръдка!!!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...