Истината спи
Въпроси много... Никога изречени,
нощта се блъска с гняв във лудостта...
Любов една измъква се безшумно
и зачертава всякоя вина.
Познавам истината - винаги е грозна
и винаги е скрита под воал,
не идва често и любов не носи,
а търси прошка в' всеки оцелял.
Отречена, пропъдена , ругана -
по-лесно се живее със лъжи...
До онзи миг, във който тя застане
изправена, дори да я боли...
И хвърли всички дрехи на земята,
останала със старата си плът...
Очите и разплакани са карма -
и тук започва всеки кръстопът.
Обичал, не обичал – все е рана,
повярвал, не повярвал – все е грях.
Нощта се спуска тиха, много жална,
а истината спи, завита с' страх.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
