История ми разкажи,
история обикновена.
Разкажи, но без лъжи,
само истина целебна.
Нека да усетя истината,
която ми разказваш.
Да отсъства там лъжата,
с нея да не ме наказваш.
Ще изслушам всяка дума -
жадно, ей така, по детски.
Без предразсъдъци в ума
ще попия опита житейски.
И по детски ще се радвам
на историята ти прекрасна.
Ще те слушам и надявам
от истината да порасна.
© Мирослав Кръстев All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
