Истинска жена
Истинска жена
Една жена поиска да ме види.
На улицата главна във града
продаваше тя пръстенчета, гривни
и лакомства за малките деца.
Почувствала се някак отмаляла
след парещо-напрегнатия ден,
разбрала от един, че ме познава,
хабер по него пратила – до мен.
Получих го и мигом се затичах
да търся тази възрастна жена.
Припомних си как много я обичах,
а колко ли обичаше ме тя?
Намерих я, застанах там – пред нея.
Усмихнах се. Тя мигом засия.
Превърна се в цъфтяща орхидея,
в онази леля – мила и добра,
която още в детската градина
обсипваше ме с обич ден след ден
и не във поза – в някаква си роля,
прекрасното откриваше, за мен...
Съблякла бе отдавна красотата,
наметнала огромната любов –
в доброто да се взре, през очилата,
със порив чист, магически и нов.
– Кажи, момче, след не една година,
от слънцето прие ли светлина,
животът ти красиво ли премина,
обикна ли те някога жена?
Смълчах се аз, не можех да говоря...
Ех, миналото – то се извървя.
За днешното пък трябва ли да споря,
как хубавото в него погрозня?
– Не ми пробутвай истина на хапки,
а цялата кажи – ще издържа.
Припомняш ли си миговете кратки,
в които си намирал красота?
Във погледа ù сбрана бе тревога,
но идеше оттам и светлина.
Усетих само – надали ще мога
пред нея да говоря без вина.
Разбрах, че вече няма да я видя
и тръгнах си – отидох у дома...
Тя пак ме превъзхождаше по сила –
показа ми се истинска жена.
© Росен Гъдев All rights reserved.
