Истинска принцеса
Стрелям напосоки. Нищо не довършвам.
Клоните високи, висна ли, ги скършвам.
Зорлем не катеря стълба като луда.
Нравът ми — потеря, гони пеперуда.
Всъщност е мечтица, с тебе се излюпи.
Май като паница пак ще я захлупи
тоя мой характер — жупел, гръм и хаос.
Тегли като трактор, ала все нахалост.
Булка като мене шета ли и мие,
я се скапе време, я градушка бие.
Три чувала сливи чини ми боклукът.
"Въй, че мързелива!", чувам да шушукат.
Само че не знаят — временно се глезя,
та дордето краят някъде излезе.
Разтъкана прежда, станът прекатурен...
До обяд подреждам, привечер разтурям.
Пак ще я докарам до под крива круша.
С мене да си скаран иде ти до гуша.
Но си ми навикнал, рядко ме пустосваш.
Мятам се на тиква и се омагьосвам.
После все си губя някъде галоша...
Космите си скубеш. Толкоз ли съм лоша?
Винаги се връщам миг преди дванайсет.
Принце в тази къща, взимам те, предай се!
Влизам с газ в завоя, гледаш ме потресен.
Цялата съм твоя — истинска принцеса...
© Пепа Петрунова All rights reserved.
Ако бях принц, точно такава принцеса щях да търся.