Харесвах връхлетелия адреналин

в кръвта ми неочаквано да ескалира.

Подобно състезание с трамплин

се лъжех – в скок живота не умира.

Но после някак си се приземих

болезнено, сломяващо и мрачно.

Видях, че всеки нов, събуден стих

пред взора Ти изправи ме прозрачно.

Откри се грозен лик на фалш и грях,

невъзможност с вината да се справя.

Безнадеждността безпътна разпознах

от примката ѝ закопнях да се избавя.

Разбрах какво е истински адреналин,

след срещата неземна с Царя на живота,

чрез жертвата на Божия възлюбен Син,

потече нов рефрен, звучащ във всяка нота.