Истински приятели
Аз съм... помниш ли приятелката твоя?
До теб съм, болката ти да приема.
Да те освободя като я направя своя.
Тук съм да ти дам, що съдбата е отнела.
Вяра...
До теб съм, ще плача с твоите сълзи.
Ще разбивам стените що са ти градили.
За да те докоснат пак светлите лъчи
и възкръсне що у тебе са убили.
Надежда...
Дойдох да ти припомня живота отново.
И от моя искри без корист да ти дам.
Да те науча със сила да казваш сбогом
и в прегръдка да те скрия, когато си сам.
Любов...
А когато отново станеш само свой,
аз ще тръгна тихо без думи прощални.
Щастлива, че върнах в душата покой.
Колко са нужни добрите приятели...
© Даниела All rights reserved.
