Истинските неща
Да отвориш чадър, най-банален чадър
и от него да звънне небесната чаша.
И е истинско. Звън тънкостенен и твърд,
безкомпромисни спици – дъждът се изплаши.
Да полегнеш в легло на ефирна жена,
там, където лежала е тя преди малко.
Колко истинско! В топъл неделен чаршаф
отпечатък е тя и ти пасва ужасно.
Да усетиш как болното слънце кърви,
но след туй те поглежда и грейва от радост.
Адски истинско! Твоите сънни треви
никнат в синьо небе и блажено порастват.
И да знаеш, че ти имаш всичко това,
сто момента живот – но си себе си още.
Туй е истинско. Като кълвача дървар,
който всички дървета в гората е пощил.
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
