Истинско страдание
Истинско страдание
Живеем в сиво ежедневие сред което
всеки гледа свойте мъки и играе важни роли,
всеки се оплаква какво му тежи на сърцето,
какво го трудност сполетяла и че имал той неволи.
Оплакват се, че май с едното си око не виждали,
а не се замислят даже, че има хора без очи,
оплакват се че нямали коли и трудно се придвижвали,
а има хора без крака, но въпреки това животът в тях кипи.
Оплакват се, че нямат те пари за ремонт на къщата,
но има хора живеещи на улицата и без покрив над глава,
които спят под синьото небе със звезди отрупано
и тях бог ги пази със свойта топлина.
Има хора, който не ядат и ден, и нощ,
дечица като мъртъвци, с лица изпити,
а ти, човеко, пред тях имаш власт и мощ,
какво проклето щастие са парите!
© Красимир Тодоров All rights reserved.
(Има категория-мисля, че трябва да отбележиш-философска, за да улесниш, читатели, като мен)