Истинско страдание

Живеем в сиво ежедневие сред което

всеки гледа свойте мъки и играе важни роли,

всеки се оплаква какво му тежи на сърцето,

какво го трудност сполетяла и че имал той неволи.

Оплакват се, че май с едното си око не виждали,

а не се замислят даже, че има хора без очи,

оплакват се че нямали коли и трудно се придвижвали,

а има хора  без крака, но въпреки това животът в тях кипи.

Оплакват се, че нямат те пари за ремонт на къщата,

но има хора живеещи на улицата и без покрив над глава,

които спят под синьото небе със звезди отрупано

и тях бог ги пази  със свойта топлина.

Има хора, който не ядат и ден, и нощ,

дечица като мъртъвци, с лица изпити,

а ти, човеко, пред тях имаш власт и мощ,

какво проклето щастие са парите!