Jan 22, 2006, 10:40 PM

Истинското приятелство

  Poetry
2.9K 0 11

На истинското приятелство, в което ме обрече,
ще пазя завинаги заключена врата
На ангелското щастие, с което ме държеше,
по пътя си ме хвана за ръка.
Преди да угаснат на небето звездите,
ти погледа в мен за миг прикова
Далеч ли отиваш?
Далеч,аз не питам-
хвани ме за миг за ръка
Не искам да плача,но плачат сълзите
далеч по- безсилна в нощта ще стоя,
умира и залезът,умират мечтите,
умират и капките дъжд с любовта.! 
 


P.S
С много любов за Дени, където и да си, аз винаги ще те обичам!


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Колева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...