Feb 13, 2010, 10:41 AM

История

  Poetry » Love
840 0 0

Неизбежно е и всеки е застрашен,

                                                             аз искам теб,

който и да дойде до мен.
Когато слънцето изгря, аз те целунах.
Когато вълните заляха брега, ти ме целуна.
Когато китарите засвириха, аз те прегърнах по-силно дори от живота.
Когато влакът спря, ти ме прегърна по-силно дори отколкото аз теб...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радина Душкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...