Dec 10, 2014, 8:01 AM

История

  Poetry
737 0 0

Някога преди около четиринайсет века,
била създадена една държава.
Не войска голяма, но достатъчно човека,
армията Византийска побеждават.

Следват битки много, битки страшни
със загуби жестоки и победи велики.
Но този народ от никой не се плаши,
враговете им за тях са безлики.

Държавата на три морета, подвизи прочути,
но следват Византийска власт, падения.
Борба неспирна,въстания и думи чути
спасяват народа от унищожение.

Нови граници, владетели и ново начало.
Следват нови падения, битки, въздходи.
Осъзнаване, държавност, божие слово,
но ето ни покорени, отново сме роби.

Османско владичество, поробване друго -
двойно по-страшно, по-тежко, по-дълго.
Търпение, чакане, търсене на чудо,
но ето че е време хайдути да тръгнат.

Време е за борба, за битки, за въстания.
Революционери крещят - край на униженията,
бъдете силни, упорити и без отчаяние
нека всички се борят за освобождение.

Много загуби, кръв пролята и жертви.
Но не напразно. След пет века страдание,
след по-малко оцелели и хиляди мъртви
възнаградени са всички старания.
 

Свободни сме. Ето ни тук и сега.
След сто тридесет и шест години.
Но какво правим за нашата страна?
Оставяме родина, оставяме роднини.

Вече никой не се бори за слава, за чест.
По-лесно е да се срамуваме и да хулим.
Да забравяме миналото и ето ни днес -
вместо да бъдем горди се чудим.

Къде е сега онзи безстрашен български дух?
Къде са онези, които се борят безспирно?
Гласът, за ново начало крещящ, нийде нечут.
Нека,нека търпим - мълчаливо и мирно.
И ето там някъде, там насред тълпата,
тихо и плахо нечий глас проговаря:
- Събудете се, хора! И недейте забравя,
че накрая само надежда остава.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рали All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...