Тече в руслото си река,
тече и час по час въздиша.
С една невидима ръка
история в скалите пише.
Писмото вятърът разбра,
развихри се и в буки писна.
Слетя и в черната бразда
той странното писмо дописа.
По тях природата чета
и мъча се да я опиша,
а Бог я слага под черта,
невиждана ни праща киша.
И заличава белег, път
към миналото епохално.
Но от пръстта пониква стрък
и всичко почва отначало.
© Иван Христов All rights reserved.