Italia, Venezia. La bellezza
Роден на хвърлей от площад Сан Марко
и с потекло от драма и скандал,
крачеше мъжът под слънце жарко
в изящен глезен взрян, обут в сандал.
И не отстъпваше, то беше ясно,
на прародителя си по баща.
Красавицата, значи, сви на дясно.
Последва я, купуваше цветя.
Погледна го и той не я подмина.
О, да... очи се срещнаха с очи:
– На вашите услуги, синьорина! –
А тя пък вместо да си замълчи:
– Среднощ се водят тези нежни битки... –
гласът ѝ се разля като атлаз –
– в метоха на сестрите кармелитки... –
Засмя се и отпраши с пълна газ.
"Какъв ли е – помисли той – маршрутът
щом срича джи пи ес-ът "Отче наш"...
Отвори ми се, Боже, парашутът!
Добре, че навъртял съм доста стаж!"
***
Венеция притвори клепки морни.
Героят ни бе твърд като скала -
очакваха го страст и феромони,
и метна се на стръмната стена.
Прозорецът, килията, въжето -
промъкна се той същи ягуар...
... целувка, коленичи, при което
в метоха пламна истински пожар.
– Сеньор – промърка нежно тя накрая –
Простете моят женски интерес,
но името Ви искам да узная...
– По ген съм... Казанова... Имам чест!
Жени Иванова
© Jasmin All rights reserved.
