darko47 (Живодар Душков)
163 4
Nov 15, 2017, 4:40 PM

Италиански тристишия 

  Poetry » Other
240 0 4

***

Кратко е името По,

пълноводна – реката.

Реалността надхвърля думата.

 

***

През деня толкова много ръце

възпират наклона на кулата,

за да бъде сънят й спокоен...

 

***

По тия улички вървял е Данте,

живота гледал е от тесните прозорчета...

В кой миг е лумнал творческият огън?

 

***

Не катедралите пробождат необята,

а от върха им започва фунията,

от която Господ напътства.

 

***

Милиарди стъпки минали са,

а каменният старинен плочник

не е запомнил ни една от тях.

 

***

Прежуря слънцето

и жлътнаха тревите.

Своите слънчобрани пиниите разпъват...

 

***

От очите ми изчезна корабът,

прибавил километър към маршрута си...

Чак сега вълните съобщиха, че е минал...

 

***

Много и различни са пътищата,

но само един от тях е свързан със Щастието.

Защото води към  теб...

© Живодар Душков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??