Италиански тристишия
***
Кратко е името По,
пълноводна – реката.
Реалността надхвърля думата.
***
През деня толкова много ръце
възпират наклона на кулата,
за да бъде сънят й спокоен...
***
По тия улички вървял е Данте,
живота гледал е от тесните прозорчета...
В кой миг е лумнал творческият огън?
***
Не катедралите пробождат необята,
а от върха им започва фунията,
от която Господ напътства.
***
Милиарди стъпки минали са,
а каменният старинен плочник
не е запомнил ни една от тях.
***
Прежуря слънцето
и жлътнаха тревите.
Своите слънчобрани пиниите разпъват...
***
От очите ми изчезна корабът,
прибавил километър към маршрута си...
Чак сега вълните съобщиха, че е минал...
***
Много и различни са пътищата,
но само един от тях е свързан със Щастието.
Защото води към теб...
© Живодар Душков All rights reserved.
