Ивет
Ивет
Мина много, много време,
ала бреме
ме души със своя гнет:
свещи, кандила в деня ми,
а в съня ми
ти единствена, Ивет!
***
... Потопена във леглото,
в плен на злото
спеше дивна в нов покой,
но от дълбините бели
на постели
кой би те измъкнал, кой?
Аз ли, в черно, с черна книга,
да ме вдига,
чак до каменния свод,
който всякога в неделя
ме отделя
от мълчащия народ?
Те ли, със сърца сломени
и от мене
чакащи да сторя жест,
с който да им дам надежда,
че отрежда
тебе вечност Блага вест?
Думи. Символи. Едва ли
ритуали
някого ще утешат.
В гърч душата ми се свива,
болка дива,
тежки мисли я рушат --
имало те е, неземно цвете,
ала взе те
пълната със злост Съдба,
блеснала за миг в очите,
отдели те
до последната тръба!...
***
Кал под конските копита
и пробита
сивата небесна шир,
сипеща без глас, ни думи
съд върху ми,
с нея че не съм във мир...
За да вляза в твойта младост,
бих със радост
счупил своя свят обет,
но видях те твърде късно:
зейнал гнъсно
с теб венчан бе гроб, Ивет!
© Тошко All rights reserved.
