LeChevalier (Тошко)
184 1919
15.06.2012 г., 9:27 ч.

Ивет 

  Поезия » Друга
917 0 7

Ивет


Мина много, много време,
        ала бреме
ме души със своя гнет:
свещи, кандила в деня ми,
        а в съня ми
ти единствена, Ивет!

***

... Потопена във леглото,
        в плен на злото
спеше дивна в нов покой,
но от дълбините бели
        на постели
кой би те измъкнал, кой?

Аз ли, в черно, с черна книга,
        да ме вдига,
чак до каменния свод,
който всякога в неделя
        ме отделя
от мълчащия народ?

Те ли, със сърца сломени
        и от мене
чакащи да сторя жест,
с който да им дам надежда,
        че отрежда
тебе вечност Блага вест?

Думи. Символи. Едва ли
        ритуали
някого ще утешат.
В гърч душата ми се свива,
        болка дива,
тежки мисли я рушат --

имало те е, неземно цвете,
        ала взе те
пълната със злост Съдба,
блеснала за миг в очите,
        отдели те
до последната тръба!...

***

Кал под конските копита
        и пробита
сивата небесна шир,
сипеща без глас, ни думи
        съд върху ми,
с нея че не съм във мир...

За да вляза в твойта младост,
        бих със радост
счупил своя свят обет,
но видях те твърде късно:
        зейнал гнъсно
с теб венчан бе гроб, Ивет!

© Тошко Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??