Из архивите ми - лирика, с извинение
С извинение – лирика
Има някаква зараза в писането. И ти, невинната душица с нежно-розови мисли за красивия свят, четеш, четеш, четеш поезия – а накрая те прокъсне /както викаше баба ми за разслабването/, пък пропишеш. Поезия! Или поне в някаква образноподобна форма. Та – и мен така! За което се извинявам, ама на – вие ще четете! Всичките ми три стихотволения…
Възпявам месото!
Вас – сочни пържоли,
ту с млади картофки,
ту прелестно голи.
Възпявам месото!
Вас – крехки суджуци,
изтръгващи в тенджера
омайвайщи звуци.
Възпявам месото!
Вас – сухи луканки,
сервирани тънки
край кръшни гаванки.
Възпявам месото!
Вас – млади филета,
нежна сланинка,
дебели котлети.
Възпявам…
Възпявам…
Но тънък е джобът!
В среднощната доба
напразно сънувам…
Напразно бленувам…
Напразно мечтая…
И тихо си трая,
на сухо преглъщам,
в кревата обръщам –
не свърши ли вече
на тунела безкрая?
хххх
Добрият доктор Охболи
сам-самичък си седи…
На душата му е тежко –
две години пак за грешка…
Мъж
Не е мъж, който с езика повдига камили..
Не е мъж, който пред жените се сили.
Не е мъж, който изпива ракия два литра.
Не е мъж, който по кръчми се скита.
Не е мъж, който разнася костюми.
Не е мъж, който жонглира със думи.
Не е мъж, който с цветя крие измами.
Не е мъж, който иска жената си няма.
Не е мъж, който поставя жена си след кучето.
Не е мъж, който в едно е и Сталин, и Хитлер, и Дучето.
Не е мъж, който само по жени тича…
Мъж е този, когото Тя обича…
Обещавам да се постарая повече стихове да не... таковата, да не записвам...
На гости - https://genekinfoblog.wordpress.com/
© Георги Коновски All rights reserved.
