Из облаците...
*Щеше ми се да има подкатегория "иронична"...
Погледнах битието отвисоко
и сгуших се сред облаци от мъст,
понечих да докосна светлината,
но опарих средния си пръст.
Така и не намерих отговор,
макар да търсих пак до кръв.
Само дето... сключих договор -
така увих около врата си връв.
Tъй перфектен ми светът изглежда
през тези временно отворени очи!
Да, той ще бъде, ще пребъдва,
глупостта му след секунда ще кипи.
Колко различни хората били!
Нищо, че еднакъв е за всичките светът им...
Да бъдем себе си най можем ний!
Ще има много да тъжа и за прахта им...
© Цвет All rights reserved.
