Sep 18, 2025, 12:15 PM

Из тефтерите на баба

  Poetry
1.1K 12 51

Из тефтерите на баба

 

Помолих баба нещо да разкаже

и тя отвори стария тефтер

с герои Лиса, Зайко, Бухльо даже

и Вълчо с неговия облик чер:

 

***

 

Видяхте ли обявата на Лиса?

Ще има утре вечер карнавал.

С билет в дворец шишарков ще се влиза

А Мечо още даже не разбрал.

 

Кълвач нашари цветните покани

и влезе в ролята на пощальон.

Покани всички, нямаше подбрани.

Накрая кацна уморен на клон.

 

Уши за всички Бухльо тоалети.

Клиенти бяха птички и пчели,

калинки от вълнение обзети!

Дано внезапно да не завали…

 

Еленът построи от корк декори.

Сърничката изпече плодов кекс.

Глиганът пита още що да стори,

отпивайки от чаша хладен швепс.

 

Дори и Зайко своя страх забрави.

Донесе морковчета, сладолед.

Със Зайка бяха всъщност прави,

че той ще свърши най-напред.

 

Вълчан единствен радост не изпита –

нали е хищник по природа зъл…

Отиде той, но с мисъл тайна, скрита:

кого да лапне бързо би могъл.

 

Обаче там на входа Орльо пази,

разперил дръзко своите крила.

Не помня друга вечер като тази –

такава веселба не е била!

 

***

Така завърши приказката баба

и кротко лека нощ ми пожела.

Макар да ми изглежда толкоз слаба,

тя винаги твори добри дела.

 

18.09. Боряна Ботева

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Bo Boteva All rights reserved.

The work is a contestant:

1 place

Comments

Comments

  • Искрено благодаря, Мария!
  • Честито, Боряна. Хубава стихотворна приказка.
  • Топли благодарности, Мария!
  • Много съжалявам, че не съм те подкрепила навреме! Чудесно стихотворение, което заслужава първото място в предизвикателството, Бо!👍💖 Поздравявам те най-сърдечно с победата!🥰
  • Благодаря, Деа, радвам се, че ти е харесало, благодаря, че си наминала!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...