Ненаучили как да летят
Избелели следи се изправят сакати,
по-високи от ръст и закриват небето,
не достигат орлите страховете обяздили,
ни скалите далечни издълбани със длето.
Само тихата бездна си остава реална,
счупен полет на вятър недогонил орел,
тихо пее заучена песен земята,
разкопала гръдта си парцел до парцел.
Долу ниско пълзят непораснали твари,
уж стремят се нагоре, уж животът е в тях...
А храната си търсят на човеците в раните -
семе нямат за посев, ни мазолеста длан.
Избелели мечтите им се подпират на лакти -
само толкова могат, там е техният свят.
И заспивайки с завист поглеждат нагоре,
ненаучили себе си как да летят.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
