Избелели платна
Пак скубеш, животе,
цвета от косите ми,
оставяш ги поръсени
с бяла мъгла...
Сивеят и дните,
календарно закичени,
на простор от избелели
от спомени цветни платна.
И кръгчета с моливи,
зацапват числата...
Очаквано. Минало.
Празник и делник...
Работиш, заспиваш,
минават проблемите -
висящи остарели палта.
Човек е безделник
в съдбата си, забравил доброто,
оставил в душата си мъчна следа.
Печелиш и губиш,
въртят колелетата,
стрелките неспирно броят ти деня...
Неосъзнато, останал си,
само с коси побелели,
и с крайче от лист
на живот в самота.
© И.К. All rights reserved.
