Mar 10, 2013, 10:08 AM

*Избери 09.03.2013

  Poetry » Love
546 0 2

През призмата на любовта
аз искам да те осъзная,
беше вчера, утре и сега
постоянно те желая!
Привличаш ме като звезда,
която в душата свети.
Муза и вълшебница - жена,
нежен аромат на цвете.
Не желая аз да те откъсна,
обичам те, тъй както си си...
Защото нашата любов е късна,
ако желаеш друго - избери си.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...