Избор
Прочетох стих.
Обичам да чета!
Но този...
този сякаш ме разтресе,
говореше Поетът със Смъртта
във разговор изтънчен като песен.
Красива беше тя,
като жена
изваяна, пленяваща и страстна.
Предлагаше му в дар - безкрайността
и онзи свят, където ще е ясно.
Където всичко там е светлина,
души обгърнати в любов общуват
във свят без норми или правила...
за Раят - толкова бленуван!
И изкушен от толкоз красота,
Поетът сбърчил веждите мълчеше,
поглеждаше от време на страна
където пък...Животът си седеше,
Животът, е...нали си е Живот
усмихваше се мило, ту нахално,
и попристегнат в стария жакет
говореше понякога скандално:
- Изобщо не предлагаме мечти,
или любов, която вечно съществува,
това го нямаме при нас -
и запомни:
-Тук си за малко! Не да ми векуваш!
Боботеше със твърдия си глас Животът,
после си мълчеше.
Но изведнъж той рязко закрещя,
Поетът силно стисна за ръцете!
- Не тръгвай с Нея! Чуваш ли, недей!
Какво от туй, че Раят е прекрасен?
Бъди със мен, осмисляй всеки ден,
прави го нежен, мил или опасен.
Тук можеш всичко бързо да решиш
да искаш, можеш, учиш и забравиш,
в един момент, жестоко да рушиш,
във другия сърцето да раздаваш!
Затуй си тук!
Да Бъдеш! Да Гориш!
Защото аз съм Дар за теб...
от Бога!
Не ме прахосвай! Ставай и върви!
Извикай силно...Мога! Мога!
Поетът се изправи...засия,
във него сякаш огън се разпали,
подаде на Живота той ръка,
и тръгнаха те...
Диря да оставят!
© Радка Горанова All rights reserved.
