Ще искам от утре да не съм романтичка,
в простора да литвам неуморна,
сред градини да бъда и аз цвете,
а нощем звездно небе да ми свети.
Ще искам от утре да не съм поетична
и нещото в мен да боли и разсича,
невъзможното да не става възможно
и друга да бъда във време преломно.
Ще искам от утре да не съм моралистка
и с куп проблеми аз да живея.
Ще искам... но шанс имам до утре,
а днес съм в размисъл и се кръстя.
© Мариола Томова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
