Твоята убийствена любов ме кара пак да плача.
Виж сълзите как самотни стичат се във здрача.
Поискаш ли във тъмна нощ да ме спасиш,
аз зная, че ужасно ще сгрешиш.
Ръката си аз никога не бих подал,
там долу чака ме голяма локва кал.
Калта избирам аз пред теб
и пред сърцето ти от лед.
© Николай Стойчев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
