В изборната суматоха
нови мимове дойдоха,
смесиха се нови, стари
в политическо сафари.
Кой е дивеча е ясно,
милионно трепопасно
куп лъжи послушно хрупа,
нищо, че ще го затрупат
под мизерия да гасне,
но да мисли е опасно,
но да мисли е излишно,
по-добре да псува скришно,
по-добре да се надява
в друга някоя държава,
родната е в немотия,
чак потънала до шия.
Зверовете се боричкат,
че през тясната вратичка
няма да преминат всички,
ще останат без парички.
Без властта – изкусна дреха
ще останат без утеха,
с чисто голи интереси,
без властта като завеса.
Накъде вървиш народе,
окован, а не свободен
в политическите примки,
в политическите кримки.
© Милена Френкева All rights reserved.